Patrizzia (Надежда Ангелова)
2289 18249
6 февр. 2023 г., 13:50

Tиха болка 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
360 2 4

Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,

 

изписва йероглифи – позлатени,
луната вън се смее. Лунен прах,
рисува сън, а тъй и не заспах.
Лудува пролет в тънките ми вени.

 

И паякът не спи. Плете за мене,
от тънки нишки бисерни хамак,
дано съня ми се завърне пак,
завесите потрепват – пред летене.

 

Ще съмне скоро. Алени, лъчите
ще възвестят пореден леден ден.
Стихът от тиха болка е роден,
на пръсти стъпва. Знае – още спите...

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??