Patrizzia (Надежда Ангелова)
2290 18255
6.02.2023 г., 13:50 ч.

Tиха болка 

  Поезия » Пейзажна, Философска
364 2 4

Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,

 

изписва йероглифи – позлатени,
луната вън се смее. Лунен прах,
рисува сън, а тъй и не заспах.
Лудува пролет в тънките ми вени.

 

И паякът не спи. Плете за мене,
от тънки нишки бисерни хамак,
дано съня ми се завърне пак,
завесите потрепват – пред летене.

 

Ще съмне скоро. Алени, лъчите
ще възвестят пореден леден ден.
Стихът от тиха болка е роден,
на пръсти стъпва. Знае – още спите...

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??