25 нояб. 2016 г., 07:52  

Тихо 

  Поэзия » Другая
365 1 1

Когато думите са като неми ноти,
изпаднали от гласните ти струни,
накуп - през смисъл, през насоки,
в звука на тишината ги изгубваш.
Когато в миг осиротяват, кухи,
без сила на плющящ камшик,
без адресати, можещи да чуят...
Крещиш,
а пронизително си тих!

 

13.10.2014

© Надежда Тошкова Все права защищены

Творбата е включена в проекта Manu Propria.

http://issuu.com/manupropria-part1/docs/manupropria4

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??