25.11.2016 г., 7:52 ч.  

Тихо 

  Поезия » Друга
363 1 1

Когато думите са като неми ноти,
изпаднали от гласните ти струни,
накуп - през смисъл, през насоки,
в звука на тишината ги изгубваш.
Когато в миг осиротяват, кухи,
без сила на плющящ камшик,
без адресати, можещи да чуят...
Крещиш,
а пронизително си тих!

 

13.10.2014

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Творбата е включена в проекта Manu Propria.

http://issuu.com/manupropria-part1/docs/manupropria4

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??