Студени мисли ме обгръщат
и стоплят ме в безвремието,
където мечти и спомени се сливат...
Вятър тихи думи ми нашепва,
думи, които не изрекох,
а се впиват в сърцето...
Звуци далечни в настоящето ме връщат
и напомнят ми оправданието,
което всички винаги намират...
Отново мисъл толкова нелепа!
Защо тогава като сълза не потекох?
А гледах замислено в небето... ...