4 ene 2009, 15:13

Тихо изречени 

  Poesía » Filosófica
802 0 4
Студени мисли ме обгръщат

                и стоплят ме в безвремието,

                               където мечти и спомени се сливат...

Вятър тихи думи ми нашепва,

                думи, които не изрекох,

                               а се впиват в сърцето...

 

Звуци далечни в настоящето ме връщат

                и напомнят ми оправданието,

                               което всички винаги намират...

Отново мисъл толкова нелепа!

                Защо тогава като сълза не потекох?

                               А гледах замислено в небето...

 

Къде са скрити мечтите, и къде се сбъдват?

                Къде пазят те посланието

                               и умело го прикриват

от всяка душа за радост сляпа?

                Мислех си... И тихи думи изрекох

                               В тишината на небитието...

© Тина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??