Тихото

14 нояб. 2012 г., 19:33

Поэзия

520 1 7

Т И Х О Т О

Стоя си тиха и послушна.

Не ми прилича на годините

да бъда дръзка, шумна...

А вътре нещо все напира.

Като вулкан ще се разпръсна!

Ще бликне лавата на тишината,

за мене тя е най-опустошителна.

Ще стана укротител - няма да я пусна!

Да бълва своя огън, своя жупел.

Ще закъснея - няма време.

Ще пия малко вода ненапита,

пожара ще стопя с нея.

Ще стана алхимик - измит от минало.

Да потече оная топла радост,

разляла свойта плодородна тиня!

И долу, нейде в ниското,

след време да разцъфнат истини.

vilflovers (Виолета Минчева)

2013-01-20T18:59:56+02:00

Поздрави и на теб, Таня!!!
kampanula (Татяна)

2013-01-17T10:43:50+02:00

Силно! Поздрави, Вили! !
Rali23 (Ралица)

2012-11-15T08:52:37+02:00

Хареса ми,поздрави!
koli4a (Никола Апостолов)

2012-11-15T08:47:44+02:00

Харесах!Поздрави!Привет от мен!
M1234567891 (Миночка Митева)

2012-11-15T07:59:43+02:00

Хубав стих!Поздрав!
Donka900 (Триб Трибс)

2012-11-14T22:37:43+02:00

Душата винаги е права да иска случване!"Ще стана алхимик-измит от минало"-хареса ми!6 от мен и поздрави!
gefita (Георги Табаков)

2012-11-14T21:58:30+02:00

Смислен,прекрасен,човечен стих.