vilflovers (Виолета Минчева)
180 2691
14.11.2012 г., 19:33 ч.

Тихото 

  Поезия
502 1 7

                                                             

                                                 Т И Х О Т О

 

                                   Стоя си тиха и послушна.

                                   Не ми прилича на годините

                                   да бъда дръзка, шумна...

                                   А вътре нещо все напира.

                                   Като вулкан ще се разпръсна!

                                   Ще бликне лавата на тишината,

                                   за мене тя е най-опустошителна.

                                   Ще стана укротител - няма да я пусна!

                                   Да бълва своя огън, своя жупел.

                                   Ще закъснея - няма време.

                                   Ще пия малко вода ненапита,

                                   пожара ще стопя с нея.

                                   Ще стана алхимик - измит от минало.

                                   Да потече оная топла радост,

                                   разляла свойта плодородна тиня!

                                   И долу, нейде в ниското,

                                   след време да разцъфнат истини. 

                                          

© Виолета Минчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??