15 апр. 2013 г., 11:06

Тишина 

  Поэзия » Другая
643 0 14

Тишина

 

планината: с шал от мъглица,
с бели ивички вчерашен сняг,
с рошави мигли, с къдрици,
вплели сребристия необят,
утрото води по сънните пътища
за ръка като палав хлапак
и изгрява в усмивката чиста
нежността на добрия стар свят

 

и кога този свят

отесня от горчиви раздори

вече знам, че не му е до мен

и не ми се за него говори

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??