Тишина
планината: с шал от мъглица,
с бели ивички вчерашен сняг,
с рошави мигли, с къдрици,
вплели сребристия необят,
утрото води по сънните пътища
за ръка като палав хлапак
и изгрява в усмивката чиста
нежността на добрия стар свят
и кога този свят
отесня от горчиви раздори
вече знам, че не му е до мен
и не ми се за него говори
…
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени