В тъгата на дните самотни
и в тишината на лунните нощи
сънувам косите ти Моя любов!
Моя Обич копняна
вълните ли морски остави за мен
на пустия бряг да ме чакат?
Минутите в които моята обич изплакана
се завръща в прегръдката нежна
да превърна във вечност така ми се иска!
В копитата на препускащи млади коне
тази сила безмерна намерих
и я скрих във сърцето за теб.
Не ревнувай!
Или ревнувай от друга!
Нека бъде така, както го искаш...
Тишината в прегръдката шепне
задъхано, уморено, щастливо
Обичам те!
© Ангел Милев Все права защищены