В тъгата на дните самотни
и в тишината на лунните нощи
сънувам косите ти Моя любов!

Моя Обич копняна
вълните ли морски остави за мен
на пустия бряг да ме чакат?

Минутите в които моята обич изплакана
се завръща в прегръдката нежна
да превърна във вечност така ми се иска!

В копитата на препускащи млади коне
тази сила безмерна намерих
и я скрих във сърцето за теб.

Не ревнувай!
Или ревнувай от друга!
Нека бъде така, както го искаш...

Тишината в прегръдката шепне
задъхано, уморено, щастливо
Обичам те!