18 дек. 2014 г., 18:15

Тленност 

  Поэзия » Философская
881 1 3
Тленност
Пясъчни пътища бродиха в пустите мисли,
бледни луни крадяха мечтите бели и чисти,
буйни реки измиха пълзящи съдби в пътеки,
вятърни бури разпиляха верни посоки.
Вихрена в житейски поеми, вплитах късмет,
римувах октавно, наричах в кръстосан сонет,
в изгрев се раждах, пълзяща до залез умирах,
в изплакана поема от пепел възкръсвах.
В стаеният ден смирена гребях
шепи човешка тъга... любовта благославях,
среднощно, лунно, бледоносно трептях ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Константинова Все права защищены

Предложения
: ??:??