Emalda (Ванина Константинова)
65 161
18.12.2014 г., 18:15 ч.

Тленност 

  Поезия » Философска
799 1 3

Тленност

 

Пясъчни пътища бродиха в пустите мисли,

бледни луни крадяха мечтите бели и чисти,

буйни реки измиха пълзящи съдби в пътеки,

вятърни бури разпиляха верни посоки.

 

Вихрена в житейски поеми, вплитах късмет,

римувах октавно, наричах в кръстосан сонет,

в изгрев се раждах, пълзяща до залез умирах,

в изплакана  поема от пепел възкръсвах.

 

В стаеният ден смирена гребях

шепи човешка тъга... любовта благославях,

среднощно, лунно, бледоносно трептях

в ъгъла на всяка душа тленно догарях.

 

Колко светлини във вечността си вплетох,

всички земни норми в животите отрекох,

и за колко човешки съдби ще имам очи,

духът ми към всеки върви…

© Ванина Константинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Талантливо написана лирична изповед, която
    докосва сърцето и буди съпричастност, съдържа
    важно и актуално послание! Поздрави и от мен!
    Весели празници!
  • Благодаря ти, Мисана!
  • Труден и самоотвержен е пътят на интелектуалното дирене на Истината.
    Наричат го Жнана, или още - Благородният път. Но само онзи, който е вървял истински в Жнана, знае, че, вън от тази митология, този път прилича повече на тясната пътека на зеките.

    Много вдъхновено и изстрадано стихотворение по темата си написала, Ванина. Оценявам го най-високо!
Предложения
: ??:??