zahvurlen (Александър Охрименко)
37 154
28 мая 2009 г., 20:55

Тогава те поглеждам... И си струва. 

  Поэзия
1392 0 7

Понякога, на тази бурна неприязън
и аз смирен и горд се подчинявам.
Защото ти за друг крилете си отряза...
Ала намирам начин да се примирявам -

и в обичта към теб, необуздана,
намирам своята спокойна стряха.
Макар да зная - още носиш тези рани -
ала без мене сякаш по-дълбоки бяха.

За двама ни ли искаш да намеря брод?
Съдбата не остави пътни знаци...
Ала ще плащам за живота ти с живот,
докато не отминат мрачните абзаци.

Но знам - след здрача слънце винаги изгрява.
За мене изгревът е в твойте скули -
когато устните ти със усмивка ме даряват -
тогава зная - всичко си е струвало.

И тъй ще стигнем и до онзи ден -
когато над сина ни ще милееш.
Ще го поглеждаш с грижа - и ще виждаш мен.
Ще имаш със какво да се гордееш.

© Александър Охрименко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??