zahvurlen
37 результатов
Когато слънцето за сетен път загасне
и няма вече помен и от нас -
ти знай, че тъй - макар напразно,
бленувал съм те до последно аз.
Ти знай, че аз не те изпуснах, ...
и няма вече помен и от нас -
ти знай, че тъй - макар напразно,
бленувал съм те до последно аз.
Ти знай, че аз не те изпуснах, ...
717
2
1
Когато направиш ти крачка напред,
а аз затанцувам отново назад,
с лъжливо движение, че е наред,
потъваме плавно в музикалния хлад.
И ти ще препуснеш - тъй диво, в сърцето ми, ...
а аз затанцувам отново назад,
с лъжливо движение, че е наред,
потъваме плавно в музикалния хлад.
И ти ще препуснеш - тъй диво, в сърцето ми, ...
498
1
2
Противно ми е още да израствам -
детето в мен така се уморява,
от сивата световна недостатъчност,
шептенето, интригите и врявата.
И не желая вашата отрова! ...
детето в мен така се уморява,
от сивата световна недостатъчност,
шептенето, интригите и врявата.
И не желая вашата отрова! ...
443
1
Замайвам се. Когато те поглеждам.
Това е - зная, че си Ти,
Онази Тя - със пагубната нежност,
безмилостно, която, ще ме покори.
Не правя опити да Tе оттласна - ...
Това е - зная, че си Ти,
Онази Тя - със пагубната нежност,
безмилостно, която, ще ме покори.
Не правя опити да Tе оттласна - ...
811
2
1
В очите ти загубиха се всичките
открити и незнайни светове.
Откриха там звезди мечтите си
по непознатите омайни брегове.
Потаен блясък там сияе ...
открити и незнайни светове.
Откриха там звезди мечтите си
по непознатите омайни брегове.
Потаен блясък там сияе ...
830
2
2
По кожата ми ще се плъзнеш скришом,
през мислите престъпваш крадешком,
а аз покорно и безпомощно въздишам -
с дихание изкусно скривам стон,
а ти изкусно ще забулиш бурята, ...
през мислите престъпваш крадешком,
а аз покорно и безпомощно въздишам -
с дихание изкусно скривам стон,
а ти изкусно ще забулиш бурята, ...
569
2
Къде се дяна? Някъде загуби се,
във блендата на сивите ми делници...
А тъй ми липсва ласката ти, Блуднице,
препускаща през пулса ми безследно...
Онази ласка - малко мрачна, безпощадна, ...
във блендата на сивите ми делници...
А тъй ми липсва ласката ти, Блуднице,
препускаща през пулса ми безследно...
Онази ласка - малко мрачна, безпощадна, ...
656
9
Ти имаш право на желания
и имаш правото на свобода,
и с моите сърдечни пожелания,
припомням ти, че си жена -
такава че потайно всеки, ...
и имаш правото на свобода,
и с моите сърдечни пожелания,
припомням ти, че си жена -
такава че потайно всеки, ...
673
2
Отивам на там, откъдето
малцина с мечти се завръщат
и застинало в сиво небето,
отгоре ме гледа намръщено.
Тълпата неусетно се стопля, ...
малцина с мечти се завръщат
и застинало в сиво небето,
отгоре ме гледа намръщено.
Тълпата неусетно се стопля, ...
788
4
Тежа ли ти?
В това ме бива сякаш,
да бъда паметник на скръб и болка,
да съм застиналият лик на „Някога”,
издигнат гордо от горчиви спомени. ...
В това ме бива сякаш,
да бъда паметник на скръб и болка,
да съм застиналият лик на „Някога”,
издигнат гордо от горчиви спомени. ...
1495
18
Ухаеш ми прекрасно на обреченост,
очите ти ме оковават гибелно...
В прегръдката ти... толкова далече съм
от всичко, що в реалност е изстинало.
Била си земна? Как да го повярвам - ...
очите ти ме оковават гибелно...
В прегръдката ти... толкова далече съм
от всичко, що в реалност е изстинало.
Била си земна? Как да го повярвам - ...
1121
18
Ти, който стоиш от другата страна на редовете...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...
1175
15
По струните ми драскаш с пръсти,
Аз свиря зле на твоето пиано...
Май всеки сам си носи кръста -
един за друг сме неразбрани...
Мелодията ни е вече тътен, ...
Аз свиря зле на твоето пиано...
Май всеки сам си носи кръста -
един за друг сме неразбрани...
Мелодията ни е вече тътен, ...
2220
2
30
Мечтите ми от времето износени,
тежат ми на сърцето безпощадно.
А кой съм? Принцът или просяка?
Значението в бездната пропадна.
Отиде си. Със цялото мълчание, ...
тежат ми на сърцето безпощадно.
А кой съм? Принцът или просяка?
Значението в бездната пропадна.
Отиде си. Със цялото мълчание, ...
1197
24
Понякога животът безпощаден
поставя ни излишни бариери,
но силни сме – не се предаваме
и казваме си „пътя ще намерим”
и търсим го, и бродим, скитаме, ...
поставя ни излишни бариери,
но силни сме – не се предаваме
и казваме си „пътя ще намерим”
и търсим го, и бродим, скитаме, ...
810
11
Душа, Вярваш ли, че съществува Душата? Онова нещо, присъствието или
отсъствието на което ни различава от всички останали гадинки по света за добро
или лошо? Аз съм склонен донякъде да го повярвам. Ако аз имам душа, си я
представям като стая – моята разхвърляна (по мъжки начин – изглежда
безобразен Х ...
отсъствието на което ни различава от всички останали гадинки по света за добро
или лошо? Аз съм склонен донякъде да го повярвам. Ако аз имам душа, си я
представям като стая – моята разхвърляна (по мъжки начин – изглежда
безобразен Х ...
818
2
1238
2
1382
2
1981
2
Красавица във всяка проза
и храм безлюден във душата ни,
светът без теб ще бъде грозен –
със теб е тежък за сърцата ни.
На възраст – колкото света, ...
и храм безлюден във душата ни,
светът без теб ще бъде грозен –
със теб е тежък за сърцата ни.
На възраст – колкото света, ...
873
6
Понякога, на тази бурна неприязън
и аз смирен и горд се подчинявам.
Защото ти за друг крилете си отряза...
Ала намирам начин да се примирявам -
и в обичта към теб, необуздана, ...
и аз смирен и горд се подчинявам.
Защото ти за друг крилете си отряза...
Ала намирам начин да се примирявам -
и в обичта към теб, необуздана, ...
1348
7
Омръзна ли ти, мними ми приятелю,
да си обсебван вечно от съмнения?
Дотегна ли ти тежестта на маската?
А грохна ли от болка и презрение?
Монетата във джоба още стискаш ли? ...
да си обсебван вечно от съмнения?
Дотегна ли ти тежестта на маската?
А грохна ли от болка и презрение?
Монетата във джоба още стискаш ли? ...
697
4
Спомняш ли си онзи път?
Там поникват само розите -
на онез самотни гробища,
дето свършва ми светът.
Там тъгата, вместо камък, ...
Там поникват само розите -
на онез самотни гробища,
дето свършва ми светът.
Там тъгата, вместо камък, ...
1126
9
Къде ще бъдеш, ако ти не си до мен?
Къде... Дори и да не си сама?
Къде ще бъдеш в края на дъждовен ден,
когато знаеш – не отиваш у дома...
Къде въобще ще можеш да се скриеш? ...
Къде... Дори и да не си сама?
Къде ще бъдеш в края на дъждовен ден,
когато знаеш – не отиваш у дома...
Къде въобще ще можеш да се скриеш? ...
743
1
5
Душата си продадох. На безценица.
На дявола. Че друг не я поиска.
В затвора ми от плът да бъдеш пленница.
И грубо те прекърших. И го исках.
А времето - за тебе бич остана. ...
На дявола. Че друг не я поиска.
В затвора ми от плът да бъдеш пленница.
И грубо те прекърших. И го исках.
А времето - за тебе бич остана. ...
1213
2
Животът с усмивка ме разпна на кръст.
Смъртта ме отхвърли с усмивка небрежно.
Мечтите с усмивка превърнах във пръст.
Към сцената скитам със смях безнадежден.
Побързайте малко за туй представление, ...
Смъртта ме отхвърли с усмивка небрежно.
Мечтите с усмивка превърнах във пръст.
Към сцената скитам със смях безнадежден.
Побързайте малко за туй представление, ...
652
4
(Посветено)
Притихнал в спазми от пресъхнал смях,
зова немòщно твоя лик във тишината.
Способен ли съм да платя за твоя грях?
А да насипя радост в белезите на тъгата? ...
Притихнал в спазми от пресъхнал смях,
зова немòщно твоя лик във тишината.
Способен ли съм да платя за твоя грях?
А да насипя радост в белезите на тъгата? ...
1151
22
Аз чаках те, останал без търпение...
Изплаквах те, останал без сълзи...
И молих се да носиш изкупление.
Днес сянката в сърцето ми пълзи...
Докосвах те, а дланите ми тлееха... ...
Изплаквах те, останал без сълзи...
И молих се да носиш изкупление.
Днес сянката в сърцето ми пълзи...
Докосвах те, а дланите ми тлееха... ...
1287
24
Затръшнах зад мене портите бели
по тъмните утри, по ранни роси,
петлите все още стояха замрели.
а рисувах в пътеката твойте коси.
Захвърли съдбата си маската зла, ...
по тъмните утри, по ранни роси,
петлите все още стояха замрели.
а рисувах в пътеката твойте коси.
Захвърли съдбата си маската зла, ...
802
6
(Посветено)
Какво остана ми на този свят?
Проклети... Тъжни времена,
в един обречен кръговрат,
открих света си във жена! ...
Какво остана ми на този свят?
Проклети... Тъжни времена,
в един обречен кръговрат,
открих света си във жена! ...
1205
4
След всичките отминали стихии,
какво ли всъщност е останало от нас?
Зад маските лирически се крием,
как плачем, страдаме без глас...
Нима и има лек за тези рани? ...
какво ли всъщност е останало от нас?
Зад маските лирически се крием,
как плачем, страдаме без глас...
Нима и има лек за тези рани? ...
710
2
Остана само чаша вино –
наполовина празна или пълна?
Една изгасваща камина
те чака с мен да се завърнеш.
Остана само порта мрачна, ...
наполовина празна или пълна?
Една изгасваща камина
те чака с мен да се завърнеш.
Остана само порта мрачна, ...
887
10
Някои вярват, че когато Черният Рицар посрещна Звяра в онази съдбовна вечер, в онази разрушена крепост, Рицарят съвсем съзнателно прободе Звяра и с това наглед уби принцесата – освобождавайки и себе си, и нея от Мрака на времето и бремето, когато се превърнаха в ярка светлина и отлетяха към небосвод ...
1205
2
Останах сам... оглеждам се във чаша ром
и леден къс, небрежно плуващ в нея.
Къде изгуби се сред спомените моят дом?
Да... дишам още – значи, че живея...
"Убива пушенето" – казват – но едва ли... ...
и леден къс, небрежно плуващ в нея.
Къде изгуби се сред спомените моят дом?
Да... дишам още – значи, че живея...
"Убива пушенето" – казват – но едва ли... ...
724
5
Отново обхванат от лирическа амнезия,
с мастило – цветове на черна роза,
изгубен... търсейки се сам в поезията,
откривам аз отново мрачната си проза.
Сложи ме ти във чекмеджето, нежно – ...
с мастило – цветове на черна роза,
изгубен... търсейки се сам в поезията,
откривам аз отново мрачната си проза.
Сложи ме ти във чекмеджето, нежно – ...
871
10
И всичко почна "само" с възпитание –
да се държиш "нормално" според всички "норми",
да придобиеш повечко "самосъзнание"
за "ред" и "разум" с всичките им форми.
И власт, и воля, и образование, ...
да се държиш "нормално" според всички "норми",
да придобиеш повечко "самосъзнание"
за "ред" и "разум" с всичките им форми.
И власт, и воля, и образование, ...
844
1
2
И ставам сутрин, в огледалото поглеждам –
за миг се сещам аз за този път объркан.
Затворено си в мен... но се изцеждам...
Защо ли те държа затворен... ще се побъркам...
Или е късно вече? Не... не зная ...
за миг се сещам аз за този път объркан.
Затворено си в мен... но се изцеждам...
Защо ли те държа затворен... ще се побъркам...
Или е късно вече? Не... не зная ...
664
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
