Той се яви в човешко същество,
но в него и небесното гореше.
Белязан бе с Божествено клеймо,
затуй без страх все най-отпред вървеше.
Показваше ни свойте чудеса,
отдаден бе да учи ни на вяра.
Неизкушен от земните блага,
Той стадото си със любов подкара.
За правдата, за хорските души,
за светлото що в нас сме изгасили.
Светът окриляше с добри очи,
за да прогони зли и тъмни сили. ...