Той, животът
Не подценявяй живота, той е артист
и избира своите роли.
Не го мачкай като стих, недописан на лист,
а дописвай, превръщай го в оди.
Той е скитник, уморен е от път
и понявга върви без посоки.
Не го обърквай, щом се впие страхът,
не му вменявай своите неволи.
Той е птица. Разперил свободно крила,
не живее в клетка и мрази окови.
Дай му въздух, простор, красота
не му отнемай битки сурови.
Той е воин от човешкото его пронизан,
паднал... намира сили да вдъхне
искрица надежда и в света разпилян
събира обич, която да сбъдне.
Той, животът, откакто светува е дар,
оцелява в измислени тежки присъди.
Разпъван, изгарян, сочен за звяр...
надживява егото, стискайки зъби.
09.12.2022г.
© Теодора Атанасова Все права защищены
Свързани произведения
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...
Комментарии
-
Браво, Теодора! Не зная и аз как съм го пропуснал! Макар и със закъснение, приеми моите поздравления!
-
Страхотен стих, Теди! Усетих, че тактувам, докато го четях! А ти- като правиш същото, набираш скорост, набираш и...излиташ- забиваш поантата!"...Той, животът...надживява егото, стискайки зъби!" Адмирации, много ми хареса! Весели празници!
-
Интересна връзка с написаното от Валери! Мъдростта е водеща в стиховете ти, Теди! Радвам се, че прочетох, макар и със закъснение! Светли празници ти желая, миличка!💞
-
Много мъдрост виждам в този стих, не зная как съм го пропуснала. Особено финалът "надживява егото, стискайки зъби" Поздравления!
-
Браво, Теди! Хареса ми.
-
Много хубаво и замислещо, Теди!
-
Браво.
-
Чудесно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
