18 июл. 2015 г., 13:14  

Толкова 

  Поэзия » Другая
405 0 3

навярно бих могъл
да се погълна
някак в себе си
и в тая до полуда
сигурна обител
ръце безропотно
да скръстя за молитва
и както дните ми
безбройни помнят
навярно бих могъл
да бъда зрител
но нима ще бъда цял
преди да се строша
нима не мога
да избухна ослепително
и в дъжд от лъскави игли
подир да заваля?

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??