навярно бих могъл
да се погълна
някак в себе си
и в тая до полуда
сигурна обител
ръце безропотно
да скръстя за молитва
и както дните ми
безбройни помнят
навярно бих могъл
да бъда зрител
но нима ще бъда цял
преди да се строша
нима не мога
да избухна ослепително
и в дъжд от лъскави игли
подир да заваля?
© Александър All rights reserved.