Обичам те, на толкова километри
сърцето ми за теб тупти.
По телефона сме на сантиметри,
но така болезнено ми липсваш ти!
Съзнанието пази твоя образ,
ръцете искат теб в нощта,
сърцето, свило се в гърдите, пита:
"Само мой ли си сега?"
Пореден телефонен звън
и думи нежни и красиви...
разпалват в нас
пожари диви...
И ето, днес си тук!
Лице в лице стоим, говорим си
както преди...
Ръцете вплетени държим и...
утре...
Само как боли!
утре...
Утре ще изпратя този влак
и с него... тебе...
На гарата сама оставам пак и...
Пореден телефонен звън
и думи нежни и красиви...
И утре... Утре ще сме пак със теб...
Кога?
09.03.09
© Поли Ангелова Все права защищены