29 окт. 2017 г., 00:23

Толкова е тихо ... 

  Поэзия » Гражданская
1167 2 3
Тишина. Спокойствие, и толкова е тихо.
Часовника не спира, секундите брои.
Прозореца отварям, звезда ми се усмихва,
и времето е спряло, сякаш, че стои.
Дълбока нощ е. Всичко е заспало.
За нещо се замислям, и нещо си шептя,
а после се усмихвам, придръпвам одеялото.
Душата ми заспива, и тръгва по света ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Иванов Все права защищены

Предложения
: ??:??