29 oct 2017, 0:23
Толкова е тихо ...
Тишина. Спокойствие, и толкова е тихо.
Часовника не спира, секундите брои.
Прозореца отварям, звезда ми се усмихва,
и времето е спряло, сякаш, че стои.
Дълбока нощ е. Всичко е заспало.
За нещо се замислям, и нещо си шептя,
а после се усмихвам, придръпвам одеялото.
Душата ми заспива, и тръгва по света ...
Часовника не спира, секундите брои.
Прозореца отварям, звезда ми се усмихва,
и времето е спряло, сякаш, че стои.
Дълбока нощ е. Всичко е заспало.
За нещо се замислям, и нещо си шептя,
а после се усмихвам, придръпвам одеялото.
Душата ми заспива, и тръгва по света ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Александър Иванов Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
