30 мая 2007 г., 08:03

„Топло, топло, топло" 

  Поэзия
636 0 2
 

„Топло, топло, топло"

Извика подритнатия камък

И се гмурна

Под концентричните разширяващи се

Вселени


На дъното напипа страха

На дъното положи главата си

И гилотина помилва това

Което беше останало

И рибите се събраха да се забавляват

И морето стана океан

От сълзите на

Рибите, които се събраха да се забавляват

И океана стана бездна

И на дъното й - камък

И на камъка надпис

И две тъжни години

Едната - рождена

Другата на прекъсната младост


„Топло, топло, топло"

Разтвори небето гласа си

И светкавици се отразиха

В огледалото

На стената ми

Плакатите се разлюляха

И църковните камбани

Дадоха старт на

Процесия в началото на лятото


Топлото лято


29.05.2007

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оригинален, както винаги!
    Браво!
  • "Измамена
    " Младост
    Прошка
    Сън
    Спомен
    Зад стените на голямата къща
    ТАЙНА"
    Знаеш ли какво е това?
Предложения
: ??:??