„Топло, топло, топло"

30.05.2007 г., 8:03 ч.

Поезия

635 0 2

Извика подритнатия камък

И се гмурна

Под концентричните разширяващи се

Вселени

На дъното напипа страха

На дъното положи главата си

И гилотина помилва това

Което беше останало

И рибите се събраха да се забавляват

И морето стана океан

От сълзите на

Рибите, които се събраха да се забавляват

И океана стана бездна

И на дъното й - камък

И на камъка надпис

И две тъжни години

Едната - рождена

Другата на прекъсната младост

„Топло, топло, топло"

Разтвори небето гласа си

И светкавици се отразиха

В огледалото

На стената ми

Плакатите се разлюляха

И църковните камбани

Дадоха старт на

Процесия в началото на лятото

Топлото лято

29.05.2007

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.