Градът осъмна в бяло - свеж и мъдър.
Денят за поздрав вейна още сняг -
затрупа с преспи вчерашната мъка
и тихо се усмихна под мустак.
По снежната покривка - птичи стъпки -
същински морз от мене чак до теб.
И дрянът вече почна да напъпва.
А в мен покълва обич. И расте.
Усещаш ли? - По въздуха се носи
ухание на зрялост и копнеж...
Аз мога по снега да тръгна боса -
ти само с поглед да ме призовеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайних случаях с конкретным указанием на нарушение и наличием доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!