Градът осъмна в бяло - свеж и мъдър.
Денят за поздрав вейна още сняг -
затрупа с преспи вчерашната мъка
и тихо се усмихна под мустак.
По снежната покривка - птичи стъпки -
същински морз от мене чак до теб.
И дрянът вече почна да напъпва.
А в мен покълва обич. И расте.
Усещаш ли? - По въздуха се носи
ухание на зрялост и копнеж...
Аз мога по снега да тръгна боса -
ти само с поглед да ме призовеш.