6 авг. 2007 г., 11:22

Тост (Призма 43) 

  Поэзия
655 0 3


Тост

Вдигам тост!
Но не за Този! -
(герой на общата Халтура.)
За Онзи, Другия. С потура.
Що плаща за живота си в натура
и пот челото му гризе;

С отекли и миришещи нозе;
С ръце - окоравели от борба;
С отнета ласка. Без Съдба.

Той залък си за нас пречупва
и непокорен, не - подкупен,
милее нашата земя!

За него вдигам тост!
Сега!

28 Март 2004, Ломбо Есте


NB
 така се разделяме с Призма 43. каквато -такава. кой прочел-прочел. кой разбрал-разбрал. нехаресващи винаги ще има. призмата ми е за тези, с които сме едноезични. не бяхте много. едва ли е необходимо. сполайте

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав стих поздрави
  • тайно се плашим от всеки възторг неуверен
    по-е понятна тъгата - ненужна, но ярка.
    нашият свят така спаведливо измерен
    просто не може на всеки да бъде по мярка

    сполайте, едноезични!
  • Тост за Призмата!
    Ще се повторя сигурно, но дълбочина и мъдрост са стиховете ти!!!
Предложения
: ??:??