Тост (Призма 43)

6 ago 2007, 11:22

Poesía

661 0 3

Тост

Вдигам тост!
Но не за Този! -
(герой на общата Халтура.)
За Онзи, Другия. С потура.
Що плаща за живота си в натура
и пот челото му гризе;

С отекли и миришещи нозе;
С ръце - окоравели от борба;
С отнета ласка. Без Съдба.

Той залък си за нас пречупва
и непокорен, не - подкупен,
милее нашата земя!

За него вдигам тост!
Сега!

28 Март 2004, Ломбо Есте

NB
така се разделяме с Призма 43. каквато -такава. кой прочел-прочел. кой разбрал-разбрал. нехаресващи винаги ще има. призмата ми е за тези, с които сме едноезични. не бяхте много. едва ли е необходимо. сполайте

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valia (Валя Митова)

2007-08-07T12:53:42+03:00

Много хубав стих поздрави
Paur (Симеон Дончев)

2007-08-06T15:18:17+03:00

тайно се плашим от всеки възторг неуверен
по-е понятна тъгата - ненужна, но ярка.
нашият свят така спаведливо измерен
просто не може на всеки да бъде по мярка

сполайте, едноезични!
Thistle (Теди Савчева)

2007-08-06T12:54:31+03:00

Тост за Призмата!
Ще се повторя сигурно, но дълбочина и мъдрост са стиховете ти!!!