Заслушана в мен и навлязла в градините,
сред стотици цветя ти откъсна два гербера,
закичи ме с тях и с целувка смокинена
от вълк ме превърна във цербер.
И птиците пеещи кацаха в клеите,
два клона хрущящи небрежно откъртих,
и огън запалих с тях, за да се сгрееш
от студа, с който бях те обгърнал.
Но аз го прогоних по-бързо от вятър,
- „Тези мигове са с толкоз нежност богати”,
ми прошепна в ухо, и под сърпа - луната,
покоси ме със… любовта ти!