4 jun 2009, 20:29

Това е нощта... превзе ме! 

  Poesía » De amor
782 0 6

Заслушана в мен и навлязла в градините,

сред стотици цветя ти откъсна два гербера,

 закичи ме с тях и с целувка смокинена

  от вълк ме превърна във цербер.

 

И птиците пеещи кацаха в клеите,

два клона хрущящи  небрежно откъртих,

и огън запалих с тях, за да се сгрееш

от студа, с който бях те обгърнал.

 

Но аз го прогоних по-бързо от вятър,

- „Тези мигове са с толкоз нежност богати”,

ми прошепна в ухо, и под сърпа - луната,

покоси ме със… любовта ти!

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??