Това момче което сега вече е мъж,
това момче което плака не веднъж,
това момче не се боеше от дъжда,
това момче не спря своята жажда.
 

След толкова много години и опит,
аз все още съм от себе си скрит,

опитвам се с годините да се опозная,

и за пореден път оставам сам в стая.

Толкова малко себе си познавам,

а все още искам на света да помагам,

не вярвам, че сме тук за да работим,

нито сме тук спомени да топлим.

От света има толкова да се види,

а някакъв човек днес ми се обиди,

че забележка съм му направил,

а той цигарата на земята си бе хвърлил.

Не искам да живея с такива хора,

не могат те да ми бъдат опора,

а и от такава нужда голяма нямам,

просто не мисля да спирам.