Това съм аз
Очите ми са пепелници,
сърцето ми е боклукчийски кош,
главата ми, гнездо на мъртви птици,
животът реже ме... като касапски нож...
Над скелета ми - закачалка за мечти,
се хили черепа с ръждясала усмивка.
От киселина са моите сълзи,
мечтая си... за вечната почивка...
Прикривам истините си с сюрреализъм
от себе си дори, но те туптят,
и сякаш в приливи на непукизъм
мутиращо-зомбирано цъфтят.
А аз минавам, като градинар,
от плодовете късам и се храня,
но няма сладост в техния нектар -
Прилича той на кръв течаща в баня
от две ръце отпуснати и бледи,
от две ръце забравили прегръдки...
И демоните (моите съседи)
броят последните оставащи минутки...
Когато тялото е вече вкочанено
дали душата в ада ще гори?
Писмото е написано последно
и в него пише... колко ме боли...
*****
Това съзрях във огледалото си вчера -
Мираж ли бе, или миг на прозрение?
Дали видях там бъдещето си, или химера?
Не знам... Но търся и надежда... И спасение...
10.06.2015
Георги Каменов
© Георги Каменов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря за пожеланието, Ангелче.
-
Всеки човек има нужда от щастие.
Благодаря ти отново, Тео. -
Ина, интересен е твоят поглед, винаги намира по нещо.
Тео, понякога имам периоди по трудни да го кажем, та тогава понякога и такива творби се раждат. Слава Богу, редки са.
Благодаря сърдечно и на двама ви. -
Под черните окраски неприкрито
едно спасение жадува...
Душата то рисува скрито
и търси за какво да съществува!
Това видях в стиха, Гош! Поздрави! -
Висока оценка, Ничка, благодаря ти, и дано я заслужавам поне отчасти.
-
Браво Гош!
Тук ме отвя!!!
👏👏👏 -
Благодаря, адаш, за положителната оценка.
-
Хубаво и смислено в черно...
-
Да, Мариана, подобни състояния са част от живота ни... Добре е, че от минават...
Благодаря за страхотния коментар!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
