Клепачите прекършват светлината,
а болката в очите носи смисъла
да следвам, неподправен, отпечатъка
на клетвите, с които съм орисана.
Но всичките посоки са надолу,
достигнеш ли върха. И пак смирена,
трамплин да стане дъното, измолвам
и шанса да се върна някой ден.
Викът от страх - на ехо безполезен.
В неравностите се роят искри...
Преглъщам свободата си, кафезна.
... животът ми - неравноделен стих...