Трамплин

7.10.2007 г., 15:54 ч.

Поезия

5.0 / 11

630 0 18

Клепачите прекършват светлината,
а болката в очите носи смисъла
да следвам, неподправен, отпечатъка
на клетвите, с които съм орисана.
Но всичките посоки са надолу,
достигнеш ли върха. И пак смирена,
трамплин да стане дъното, измолвам
и шанса да се върна някой ден.
Викът от страх - на ехо безполезен.
В неравностите се роят искри...
Преглъщам свободата си, кафезна.
... животът ми - неравноделен стих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Сезони на разбуждане
Вяра

След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
Сбъркана приказка

Раздрънкана каляска, прашна, край замъка ми бавно мина. Събудих се и ми е страшно. Нима съм спала ст...
Ще падне слънцето...

Ще падне слънцето в тревите неизбежно, до облаците легнали встрани. Забулено с кълбета бяла прежда, ...

Още произведения »