31 июл. 2016 г., 11:00

Трептящо 

  Поэзия
320 0 0

 

 

 

 

Тежка песен ще излея

между земята и небето,

попили онзи трепет

на прикования Прометей,

когато светлината трепка,

раздвоена между нощ и ден.

Нощ ли е - тъмното буботи

с клади жертвени без грим,

изтляват маски и животи,

смъртта е преоблечен мим ...

Ти напрягаш своите мишци

да скъсаш тежките вериги

и с брънки отвсякъде обримчен,

можеш ли - свое пламъче задигаш ...

и или изгаряш в собствена Голгота,

или си деряща светкавица-стрела,

докато заревото от твоя огън

роди скъпоценния ти дар - Деня!

Премалял, но стъпил веч на здраво,

поемаш дъх, небе и светлина,

грижовно перата си оправяш

и литваш в ожадняла синева ...

 

Стрелката трепва

        на часовника ми стенен ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??