Тежка песен ще излея

между земята и небето,

попили онзи трепет

на прикования Прометей,

когато светлината трепка,

раздвоена между нощ и ден.

Нощ ли е - тъмното буботи

с клади жертвени без грим,

изтляват маски и животи,

смъртта е преоблечен мим ...

Ти напрягаш своите мишци

да скъсаш тежките вериги

и с брънки отвсякъде обримчен,

можеш ли - свое пламъче задигаш ...

и или изгаряш в собствена Голгота,

или си деряща светкавица-стрела,

докато заревото от твоя огън

роди скъпоценния ти дар - Деня!

Премалял, но стъпил веч на здраво,

поемаш дъх, небе и светлина,

грижовно перата си оправяш

и литваш в ожадняла синева ...

Стрелката трепва

        на часовника ми стенен ...