ТРОХИТЕ НА ЩАСТИЕТО
Загребах цяла шепа,
стисках да не я отворя,
че ветрецът лек да ми отнесе нанякъде
трохите на жадуваното щастие.
Страхувах се, че греша, като го държа затворено,
но повече изпитвах страх, че бих останала пак
в себе си затворена,
ако го сторя.
По-здраво стисках шепа във съня
и пребродих волно всичките простори,
но щом се събудих, узнах... че сънят ми
е приказка щастлива,
а трохите са... да нахранят птичките в простора.
Най-милостиво
шепата без страх отворих
и кралицата останах пак...
© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены