ТРОХИТЕ НА ЩАСТИЕТО

                                         Загребах цяла шепа,

                                         стисках да не я отворя,

                              че ветрецът лек да ми отнесе нанякъде 

                              трохите на жадуваното щастие.

                      Страхувах се, че греша, като го държа затворено,

                         но повече изпитвах страх, че бих останала пак 

                                         в себе си затворена,

                                               ако го сторя. 

                                По-здраво стисках шепа във съня

                               и пребродих волно всичките простори,

                               но щом се събудих, узнах... че сънят ми 

                                         е приказка щастлива,

                      а трохите са... да нахранят птичките в простора.

                                         Най-милостиво 

                               шепата без страх отворих

                               и кралицата останах пак...