yotovava (Валентина Йотова)
2644 22373
14 янв. 2020 г., 07:48  

Трудните минути на покоя 

  Поэзия » Любовная
1485 4 6

ТРУДНИТЕ МИНУТИ НА ПОКОЯ 

 

Ледът, неумолим, плени реката,     

нахлу във мойта жажда неочакван.

Прекрача ли в мъглата необхватна,

брегът спасителен не е на крачка.

 

Научих сиглите за студ и вятър

и сричах с непохватните си устни

как в залеза, подпалил тишината,       

най-верният приятел е напуснал.

 

Опитах се да ти разкажа с думи

блаженството какво е  – да съм твоя.

И зная как боли да си разумен   

във трудните минути на покоя.

 

Това, което диря, е понятно.

Дали обаче любовта си струва

без ритъма, по който светлината 
синкопите на утрото тактува?

 

Без тръпката да бъда пряк свидетел  –

капчукът щом затропа, ненаситен,

дъгата как раздипля из небето

копнежите на пролетното жито. 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прегръщам те, Иржи.
  • Много пъти съм се питала, Валя, в кое си по- добра- в поезията или във фотото?... Лесно и истина е да кажа и в двете...Ала като разсъждавам...фотото мога да го възприема само на светло- въздействието е едно, а поезията....и на светло и на тъмно , с очите, със слуха, със сърцето...докосва те отвсякъде!.Възхищавам ти се, че ги можеш и двете!
  • Стояне, Наде, Деница - благодаря ви
  • Благодаря за стиха, yotovava (Валентина Йотова)!

    сърцата вслушват
    ли се... вслушват — в думите —
    и в тях се гушват
  • Валенце!
  • Много е хубаво, Валентина. Както винаги.
Предложения
: ??:??