14.01.2020 г., 7:48 ч.  

Трудните минути на покоя 

  Поезия » Любовна
5.0 / 7
1671 4 6
ТРУДНИТЕ МИНУТИ НА ПОКОЯ
Ледът, неумолим, плени реката,
нахлу във мойта жажда неочакван.
Прекрача ли в мъглата необхватна,
брегът спасителен не е на крачка.
Научих сиглите за студ и вятър
и сричах с непохватните си устни
как в залеза, подпалил тишината,
най-верният приятел е напуснал.
Опитах се да ти разкажа с думи
блаженството какво е – да съм твоя.
И зная как боли да си разумен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
  • Да беше паднал гръм – да ме удари, земята да се бе разполовила, пороен дъжд да беше ме удавил във он...
  • Аз знам, че няма да съм твоя, живеем във различни светове. Но всяка нощ напускам своя, да бъда с теб...
  • Клада Не заигравай с мен – ще изгориш! Пламъци душата ми терзаят... Ако стихнал огън лумне призори, ...

Още произведения »