30 мар. 2008 г., 21:23
Тръгнах си...
Тръгнах си...
Искаш да ме хванеш, но не можеш,
аз си тръгнах с вятъра...
ще боли, но ще ме превъзмогнеш
и с усмивка ще си спомняш някога.
Сега е друго, безутешно...
ръцете ти прегръщат мъката,
гласът ти вика ме безпомощно,
но аз не съм онази същата.
Не ме моли за втори шанс,
заминах надалече и реших...
ще довърша своя романс
там, където сърцето утеших.
Погледни, животът е така красив,
предлага ни безбройни мигове...
днес хубав е денят ти, утре сив,
но жив си, бориш се, улавяш пулсове.
© Мария Амбова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И аз бих искала да мога просто да си тръгна оставяйки някои неща зад гърба си...но не мога.Възхищавам се на смелостта ти.Страхотен стих!!
-
Много хубаво казано и написано!
Хареса ми. с обич, Мария. -
Докато сме...,"ергени и моми" някак защо не можем да прощаваме? А когато се задомим идва ред на компромисите които ни показват колко е маловажно Егото в името на голямата цел. Прошка и компрпмис му е майката.
Иначе, много хубав стих! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Но май е по - хубаво, когато се връщаш