Тръгнах си...

30 mar 2008, 21:23

Poesía » De amor

1032 0 4

Тръгнах си...

Искаш да ме хванеш, но не можеш,

аз си тръгнах с вятъра...

ще боли, но ще ме превъзмогнеш

и с усмивка ще си спомняш някога.

Сега е друго, безутешно...

ръцете ти прегръщат мъката,

гласът ти вика ме безпомощно,

но аз не съм онази същата.

Не ме моли за втори шанс,

заминах надалече и реших...

ще довърша своя романс

там, където сърцето утеших.

Погледни, животът е така красив,

предлага ни безбройни мигове...

днес хубав е денят ти, утре сив,

но жив си, бориш се, улавяш пулсове.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

patenceto (Надя Георгиева)

2008-04-08T21:59:31+03:00

Приказно! Истинско!
Но май е по - хубаво, когато се връщаш
bela (Павлина Ненова)

2008-04-05T20:24:25+03:00

И аз бих искала да мога просто да си тръгна оставяйки някои неща зад гърба си...но не мога.Възхищавам се на смелостта ти.Страхотен стих!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-03-31T00:32:47+03:00

Много хубаво казано и написано!
Хареса ми. с обич, Мария.
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-03-30T21:29:19+03:00

Докато сме...,"ергени и моми" някак защо не можем да прощаваме? А когато се задомим идва ред на компромисите които ни показват колко е маловажно Егото в името на голямата цел. Прошка и компрпмис му е майката.
Иначе, много хубав стих! Браво!