30 июн. 2012 г., 22:09
Недей тъжи, когато губя
пътеката на нашата любов,
тогава празна ще побродя,
отново ще се върна аз.
Недей да бършеш ти сълзите,
родени горди и сами,
прочистиха се с тях душите,
след тях, виж, обич се роди.
Чети в очите ми безмълвно,
за приказката, нашата любов
в гърдите ми когато пърха,
сърце в плам когато гори. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация