30 jun 2012, 22:09

Твоя 

  Poesía
5.0 / 3
821 0 0
Недей тъжи, когато губя
пътеката на нашата любов,
тогава празна ще побродя,
отново ще се върна аз.
Недей да бършеш ти сълзите,
родени горди и сами,
прочистиха се с тях душите,
след тях, виж, обич се роди.
Чети в очите ми безмълвно,
за приказката, нашата любов
в гърдите ми когато пърха,
сърце в плам когато гори. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Дамянова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »