24 апр. 2007 г., 06:07

Твоя съм ветре 

  Поэзия
601 0 7
Аз съм жената от твоите сънища,
в мен са крилете на птиците,
полъхът нежен, приютен във зениците,
даже в съня си, твоя съм, ветре.

Чуваш ли, на съня ми от песните,
тази мелодия стене на устните.
Плаче стихът ми, притихнал във ъглите
на безпосочното случване в мислите.

Ветре, спри бученето във ушите,
този порив в замъгленото на очите.
Разпръсни ги в посоките на мечтите,
затаили дъха ми от въздишки в гърдите.

Ти си мой път във безлунните нощи,
мое прибежище, стряха и моя сила.
Ветренна обич в кръвта ми пулсираща,
дъха ми пресича... и в мен се разлива.



© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??