24 abr 2007, 6:07

Твоя съм ветре 

  Poesía
594 0 7
Аз съм жената от твоите сънища,
в мен са крилете на птиците,
полъхът нежен, приютен във зениците,
даже в съня си, твоя съм, ветре.

Чуваш ли, на съня ми от песните,
тази мелодия стене на устните.
Плаче стихът ми, притихнал във ъглите
на безпосочното случване в мислите.

Ветре, спри бученето във ушите,
този порив в замъгленото на очите.
Разпръсни ги в посоките на мечтите,
затаили дъха ми от въздишки в гърдите.

Ти си мой път във безлунните нощи,
мое прибежище, стряха и моя сила.
Ветренна обич в кръвта ми пулсираща,
дъха ми пресича... и в мен се разлива.



© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??