Аз съм жената от твоите сънища,
в мен са крилете на птиците,
полъхът нежен, приютен във зениците,
даже в съня си, твоя съм, ветре.
Чуваш ли, на съня ми от песните,
тази мелодия стене на устните.
Плаче стихът ми, притихнал във ъглите
на безпосочното случване в мислите.
Ветре, спри бученето във ушите,
този порив в замъгленото на очите.
Разпръсни ги в посоките на мечтите,
затаили дъха ми от въздишки в гърдите. ...