Той честичко се виждаше със нея,
а след това си тръгваше успокоен.
Заставаше сред хората и викаше: „Аз смея,
аз смея се, но винаги съм откровен.”
.........
На хората, като че ли, им дремеше за него.
Те бързаха за работа, за среща, за това,
което караше го да се вижда с нея,
което раждаше таз гадна суета.
.........
Те бързаха, а той не толко,
препускаха във този ден студен, ...