25 сент. 2008 г., 18:03
Тъга
Капки от клоните се стичат
и мокрят моето лице,
май очите ги привличат,
или стене пак едно сърце.
И събирам обрулени спомени,
пилея се на кръстопът,
въздишки, с болката отронени,
сълзите за прошка зоват.
Нямам сили, а и какво да кажа,
агонизира пак моята тъга,
препускайки, се сливам с пейзажа,
оставям само кална следа!
и мокрят моето лице,
май очите ги привличат,
или стене пак едно сърце.
И събирам обрулени спомени,
пилея се на кръстопът,
въздишки, с болката отронени,
сълзите за прошка зоват.
Нямам сили, а и какво да кажа,
агонизира пак моята тъга,
препускайки, се сливам с пейзажа,
оставям само кална следа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мария Манджукова Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
