mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
25 сент. 2008 г., 18:03

Тъга 

  Поэзия » Другая
406 0 1

Капки от клоните се стичат

и мокрят моето лице,

май очите ги привличат,

или стене пак едно сърце.

 

И събирам обрулени спомени,

пилея се на кръстопът,

въздишки, с болката отронени,

сълзите за прошка зоват.

 

Нямам сили, а и какво да кажа,

агонизира пак моята тъга,

препускайки, се сливам с пейзажа,

оставям само кална следа!

© Мария Манджукова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • прекрасно... Поздрави... Май това състояние не е само мое този есенен ден... Дъждът, тъгата... И под тия ситни капчици хората си намигат честичко случайно по улиците, когато погледнат някой наоколо но капчица пада в окото и намигат
Предложения
: ??:??