Тъга

25.09.2008 г., 18:03 ч.

Поезия » Друга

407 0 1

Капки от клоните се стичат

и мокрят моето лице,

май очите ги привличат,

или стене пак едно сърце.

И събирам обрулени спомени,

пилея се на кръстопът,

въздишки, с болката отронени,

сълзите за прошка зоват.

Нямам сили, а и какво да кажа,

агонизира пак моята тъга,

препускайки, се сливам с пейзажа,

оставям само кална следа!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

меланхолик (Йордан Серафимов)

2008-09-25T19:48:35+03:00

прекрасно... Поздрави... Май това състояние не е само мое този есенен ден... Дъждът, тъгата... И под тия ситни капчици хората си намигат честичко случайно по улиците, когато погледнат някой наоколо но капчица пада в окото и намигат